За периода на съществуването на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), т.е. вече 23 години, средствата в нейния бюджет са се увеличили 10 пъти – от 800 милиона лева на над 8 милиарда лева.
Въпросът е, какво в здравеопазването се е подобрило? За съжаление твърде малко или почти нищо.
- Здравно осигурените българи доплащат за здравни услуги най-много в ЕС. Българите доплащат официално 48 %, а фактически над 53 % – докато в останалите страни от ЕС се доплаща до 15 %. Като се има предвид, че българите са с най- ниски доходи, цените на здравните услуги са на нивото на ЕС, а цените на лекарствените продукти са в пъти по- скъпи от тези в ЕС и в страните извън ЕС (като съседна Турция, например).
- Независимо от увеличаващите се средства, те са разпределени нецелесъобразно и небалансирано между доболничната, болничната, денталната помощ и лекарствената политика. За 2024 г. има леко увеличение на средствата за доболничната помощ, но въпреки това средствата за високо специализираните доболнични процедури и общата профилактика, остават крайно недостатъчни по отношение на задължителните профилактични прегледи и изследвания за ранно откриване на рак, диабет и други тежки заболявания, които по-късно изискват скъпоструващо лечение.
Всъщност какво е състоянието на Бюджета на НЗОК, който беше приет преди Бюджета на Република България за 2024 година?
Да, наистина той е почти три пъти по-голям от този през 2015 г., която беше една добра година за разлика от това което ни очаква. За 2015 г. бюджета на НЗОК е 3,024 млрд. лева, а този за 2024 г. е 8,268 млрд. лева. Въпросът е, обаче, не само в обема на средствата, а в тяхното ефективно разпределение, ЗАЩОТО ПАРИТЕ ЗА ЗДРАВЕ НЕ СА РАЗХОД, А ИНВЕСТИЦИЯ В БЪДЕЩЕТО И ЗАЛОГ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ДЪЛБОКАТА ДЕМОГРАФСКА КРИЗА. За съжаление, не виждаме и минимални намерения за реформи. Както вече посочихме, макар и леко увеличени, средствата за доболничната помощ и профилактиката нямат необходимата тежест и обем, който да позволи реални и осезаеми резултати по предотвратяване на много по-скъпо струващата болнична помощ. Анализите показват, че едва 33% от ходят на профилактика, защото до сега тя се провеждаше проформа и хората не виждаха реален смисъл от нея. Ако обаче, макар и ограничени, с допълнителни средства се провеждат реални изследвания, особено за ранното откриване на рак, диабет и др., може би този процент ще се повиши.

Следващия голям проблем е този с капиталовите разходи. Тъй като държавните болници са търговски дружества, те трябва да имат грижата за това, но повечето от тях да затънали в дългове, а тези с общонационален статут като „ПИРОГОВ“ лекуват всички (и осигурени и неосигурени), както и всички от спешната помощ. От друга страна, частните клиники, които разкриват изследователски лаборатории и центрове, изтеглят голяма част от средствата на НЗОК. Опита за налагане на мораториум през 2024 г., за да се ограничи достъпа до средства от касата на новопоявилите се клиники категорично не успя. Преплитането на икономически и политически интереси в тази сфера е в основата на най-големите проблеми в здравеопазването.
При това положение, въпреки огромните средства (с 1,1 милиарда лева повече от 2023 г.), за съжаление, българите ще останат начело на класацията като здравноосигурени, които заплащат от собствения си джоб над 50% от стойността на здравните услуги и през 2024 г., защото както вече подчертахме НЯМА РЕФОРМИ, а средствата се разпределят неефективно и в условията на корупция и политическо боричкане за апетитни икономически стимули. В същото време, безхаберните народни представители не можаха да намерят средства за Център по лъчетерапия за деца, поради което НАШИТЕ ДЕЦА ще продължат да се лекуват в Турция, ако, разбира се, родителите им успеят да намерят средства чрез дарителски кампании. Центърът бе изваден от списъка на ПВУ и не бе предвидена възможност да се включи в Бюджета за 2024 г.. Нещо повече, докато депутатите дебатираха по въпроса, министърът на финансите не счете за необходимо да присъства в залата. Този пример е още едно потвърждение, че порочните практики при разходването на постоянно завишаваните средства за здравеопазване е хаотично и нецелесъобразно.